Ти ми махаше с ония поздрав,
с който топлото в мене откри,
аз се криех от тебе на остров,
и иззидах го с тежки стени.
Много дни аз се крих, но разбрах,
самотата е чувство отровно,
както мъртвите тънат във прах,
самотата заспива в гробове.
Но аз не знаех дали на земята
е останал човек да обича.
И усетил, че бягаш кат вятър,
обещах ти... да бъда различен.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
