Ти ми махаше с ония поздрав,
с който топлото в мене откри,
аз се криех от тебе на остров,
и иззидах го с тежки стени.
Много дни аз се крих, но разбрах,
самотата е чувство отровно,
както мъртвите тънат във прах,
самотата заспива в гробове.
Но аз не знаех дали на земята
е останал човек да обича.
И усетил, че бягаш кат вятър,
обещах ти... да бъда различен.
© Димитър Димчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
