16 нояб. 2009 г., 00:15

Ще се променя...

1K 0 2

Ти ми махаше с ония поздрав,

 с който топлото в мене откри,

 аз се криех от тебе на остров,

и иззидах го с тежки стени.

 

Много дни аз се крих, но разбрах,

 самотата е чувство отровно,

както мъртвите тънат във прах,

 самотата заспива в гробове.

 

Но аз не знаех дали на земята

е останал човек да обича.

И усетил, че бягаш кат вятър,

обещах ти... да бъда различен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това на профила ми е просто любимата снимка със мама от 8ми клас :D Иначе съм на толкова.
  • Красива картина.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...