16.11.2009 г., 0:15 ч.

Ще се променя... 

  Поезия » Любовна
687 0 2

Ти ми махаше с ония поздрав,

 с който топлото в мене откри,

 аз се криех от тебе на остров,

и иззидах го с тежки стени.

 

Много дни аз се крих, но разбрах,

 самотата е чувство отровно,

както мъртвите тънат във прах,

 самотата заспива в гробове.

 

Но аз не знаех дали на земята

е останал човек да обича.

И усетил, че бягаш кат вятър,

обещах ти... да бъда различен.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това на профила ми е просто любимата снимка със мама от 8ми клас :D Иначе съм на толкова.
  • Красива картина.
Предложения
: ??:??