6 feb 2019, 1:00

Ще се възродя, ще бъда 

  Poesía
253 4 5

Когато ме захвърлиш, като плява

и ме забравиш – още на мига.

Да знаеш, нещо мъничко остава,

да гложди вечно твоята душа.

 

От всеки образ има отпечатък,

от всяка дума – ехото кънти.

Не се вини – животът тъй е кратък,

инстинкти следваш – твоите следи.

 

А аз оставам в тази кална вечност,

за да преглъщам зими и лета.

Но в мен таи се капчица човечност

и ще надмогна всяка нищета.

 

Ще възродя се – тя, калта ми трябва,

за да поемам соковете – там.

Ще избуя във ствол, за който брадва,

няма да изработи никой, знам!

 

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??