Ще се възродя, ще бъда
Когато ме захвърлиш, като плява
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък,
от всяка дума – ехото кънти.
Не се вини – животът тъй е кратък,
инстинкти следваш – твоите следи.
А аз оставам в тази кална вечност,
за да преглъщам зими и лета.
Но в мен таи се капчица човечност
и ще надмогна всяка нищета.
Ще възродя се – тя, калта ми трябва,
за да поемам соковете – там.
Ще избуя във ствол, за който брадва,
няма да изработи никой, знам!
© Данаил Таков All rights reserved.
