15 ago 2010, 23:52

Ще си ида

  Poesía
1.5K 0 12

Ще си ида. Няма нищо за казване.

Без сълзи. Без довиждане. Просто така.

Ще повярвам чак до отказване

във всяка своя нелепа лъжа.

 

Ще си ида. Ще пусна ръката ти.

Ще крещят глухи думите в мен.

Разрушена ще стене душата ми

и ще търси, неканена, плен.

Ще си ида, оплетена в истини,

тънки паяжини в твойто съзнание,

но, изгаряйки бавно в неискане,

ще съм жертва на свойто мълчание.

 

Ще си ида. Безплътни са мислите,

жар от пламък, останал студен.

Ще мълча, но, прошепвайки "искам те",

ще умира сърцето във мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...