Ще си ида
Ще си ида. Няма нищо за казване.
Без сълзи. Без довиждане. Просто така.
Ще повярвам чак до отказване
във всяка своя нелепа лъжа.
Ще си ида. Ще пусна ръката ти.
Ще крещят глухи думите в мен.
Разрушена ще стене душата ми
и ще търси, неканена, плен.
Ще си ида, оплетена в истини,
тънки паяжини в твойто съзнание,
но, изгаряйки бавно в неискане,
ще съм жертва на свойто мълчание.
Ще си ида. Безплътни са мислите,
жар от пламък, останал студен.
Ще мълча, но, прошепвайки "искам те",
ще умира сърцето във мен.
© Ирен Попова All rights reserved.
