Ще спра за миг и тихо ще погледна,

застанала тук под стария кестен.

Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна

за момент в последния жарък дъх на тази есен.

За да ме стопли той след дълга самота

и вятърът отново да играе през косите.

Да разпръсне спомена като пръстта,

волно отлетели на живота ни с мечтите.

Да се стече по бузите заедно със сълзите

разтворен във късния предзимен дъжд.

Тогава ще продължа, свършили са дните,

отне ми ги споменът, завърнал се изведнъж.