Ще спра

Poetry » Other

815 0 1

Ще спра за миг и тихо ще погледна,

застанала тук под стария кестен.

Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна

за момент в последния жарък дъх на тази есен.

За да ме стопли той след дълга самота

и вятърът отново да играе през косите.

Да разпръсне спомена като пръстта,

волно отлетели на живота ни с мечтите.

Да се стече по бузите заедно със сълзите

разтворен във късния предзимен дъжд.

Тогава ще продължа, свършили са дните,

отне ми ги споменът, завърнал се изведнъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Arogarn (Калин Кръстев)

Друго щеше да е ако нямаше да седиш отстрани.

2011-02-23T09:10:24+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0