Ще спра
Ще спра за миг и тихо ще погледна,
застанала тук под стария кестен.
Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна
за момент в последния жарък дъх на тази есен.
За да ме стопли той след дълга самота
и вятърът отново да играе през косите.
Да разпръсне спомена като пръстта,
волно отлетели на живота ни с мечтите.
Да се стече по бузите заедно със сълзите
разтворен във късния предзимен дъжд.
Тогава ще продължа, свършили са дните,
отне ми ги споменът, завърнал се изведнъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Ангелова Всички права запазени
