28 may 2010, 10:10

... ще съм... 

  Poesía
977 0 37

            
            ... ще съм...


И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам…

И съм атом. Незнайно къде.
Като камък Сизифов съм кръгла.
Лунен лъч от тъга ме преде
и играе с Душата ми ръгби…

И съм дума. Написана в стих.
Във корици без никакъв смисъл.
Ако някой ден спомен изкихаш...
ще съм аз… Праха от лавицата…

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??