... ще съм...
И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам…
И съм атом. Незнайно къде.
Като камък Сизифов съм кръгла.
Лунен лъч от тъга ме преде
и играе с Душата ми ръгби…
И съм дума. Написана в стих.
Във корици без никакъв смисъл.
Ако някой ден спомен изкихаш...
ще съм аз… Праха от лавицата…
© Таня Георгиева Все права защищены