28.05.2010 г., 10:10

... ще съм...

1.1K 0 37

            
            ... ще съм...


И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам…

И съм атом. Незнайно къде.
Като камък Сизифов съм кръгла.
Лунен лъч от тъга ме преде
и играе с Душата ми ръгби…

И съм дума. Написана в стих.
Във корици без никакъв смисъл.
Ако някой ден спомен изкихаш...
ще съм аз… Праха от лавицата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...