"Сбогом" да ти кажа - днес не мога.
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам.
От самотата винаги боли.
Любов не мога вечно да подтискам.
Подтиснатата обич най-горчи.
Кънтят в главата ми безброй въпроси.
Отговор на всички търся аз.
Без теб усмивките ми ще се скитат боси,
А шепот ще е звънкият ми глас.
Не си отивай! Моля те! Почакай!
От себе си аз искам да ти дам.
В стаята ни бавно пада мракът,
а, всъщност, стаята ни беше храм.
Замлъкнаха камбаните, които
тържествено огласяха вестта,
че пак при мен, със болките си скрити,
се сгушваш и осмисляш вечерта.
"Довиждане" ти казвам и ще чакам.
Зная, ще се върнеш пак при мен.
От гарата, когато тръгне влакът,
на нея се завръща някой ден.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Подтиснатата обич най-горчи.
...
аре
бе?!
...
От гарата, когато тръгне влакът,
на нея се завръща някой ден.
...
сещам се за поне три влака които не се върнаха на гарата си...
...
пак коментар четох...
да!
да, поете!
такива речи се дърпат пред идиоти
тук сме творци
не обиждай хората