Ще те чакам
"Сбогом" да ти кажа - днес не мога.
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам.
От самотата винаги боли.
Любов не мога вечно да подтискам.
Подтиснатата обич най-горчи.
Кънтят в главата ми безброй въпроси.
Отговор на всички търся аз.
Без теб усмивките ми ще се скитат боси,
А шепот ще е звънкият ми глас.
Не си отивай! Моля те! Почакай!
От себе си аз искам да ти дам.
В стаята ни бавно пада мракът,
а, всъщност, стаята ни беше храм.
Замлъкнаха камбаните, които
тържествено огласяха вестта,
че пак при мен, със болките си скрити,
се сгушваш и осмисляш вечерта.
"Довиждане" ти казвам и ще чакам.
Зная, ще се върнеш пак при мен.
От гарата, когато тръгне влакът,
на нея се завръща някой ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
