Ще те чакам
"Сбогом" да ти кажа - днес не мога.
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам.
От самотата винаги боли.
Любов не мога вечно да подтискам.
Подтиснатата обич най-горчи.
Кънтят в главата ми безброй въпроси.
Отговор на всички търся аз.
Без теб усмивките ми ще се скитат боси,
А шепот ще е звънкият ми глас.
Не си отивай! Моля те! Почакай!
От себе си аз искам да ти дам.
В стаята ни бавно пада мракът,
а, всъщност, стаята ни беше храм.
Замлъкнаха камбаните, които
тържествено огласяха вестта,
че пак при мен, със болките си скрити,
се сгушваш и осмисляш вечерта.
"Довиждане" ти казвам и ще чакам.
Зная, ще се върнеш пак при мен.
От гарата, когато тръгне влакът,
на нея се завръща някой ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
