24 ago 2011, 12:25

Ще те чакам

805 0 0

Тръгна си внезапно ти от мен

и почувствах вятъра студен

как нахлу във моето сърце

и разтрепериха се моите ръце.

 

Защо си тръгна, аз не зная

дали това на любовта е края,

дали ще се завърнеш ти при мен -

разкаян, тъжен, уморен.

 

Защо животът е така жесток,

защо ни дава той урок,

защо едни са тъй щастливи,

а други мрачни, завистливи.

 

Ще те чакам и копнея аз

да се завърнеш в някой късен час,

да почукаш ти на моята врата

и тихичко да влезнеш у дома.

 

Да приседнеш ти до моето легло

да целунеш моето чело,

устните ми с твойте да се слеят

и сърцата в унисон да пеят.

 

Ще ти простя каквото и да е,

защото е голямо моето сърце,

защото вярвам в любовта голяма

и не може тя да е измама.

 

Не преставам аз да си мечтая

и не вярвам, че това е края,

мойта обич е така голяма,

че ще стигне даже и за двама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...