24 ago 2011, 12:25

Ще те чакам

802 0 0

Тръгна си внезапно ти от мен

и почувствах вятъра студен

как нахлу във моето сърце

и разтрепериха се моите ръце.

 

Защо си тръгна, аз не зная

дали това на любовта е края,

дали ще се завърнеш ти при мен -

разкаян, тъжен, уморен.

 

Защо животът е така жесток,

защо ни дава той урок,

защо едни са тъй щастливи,

а други мрачни, завистливи.

 

Ще те чакам и копнея аз

да се завърнеш в някой късен час,

да почукаш ти на моята врата

и тихичко да влезнеш у дома.

 

Да приседнеш ти до моето легло

да целунеш моето чело,

устните ми с твойте да се слеят

и сърцата в унисон да пеят.

 

Ще ти простя каквото и да е,

защото е голямо моето сърце,

защото вярвам в любовта голяма

и не може тя да е измама.

 

Не преставам аз да си мечтая

и не вярвам, че това е края,

мойта обич е така голяма,

че ще стигне даже и за двама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....