Тръгна си внезапно ти от мен
и почувствах вятъра студен
как нахлу във моето сърце
и разтрепериха се моите ръце.
Защо си тръгна, аз не зная
дали това на любовта е края,
дали ще се завърнеш ти при мен -
разкаян, тъжен, уморен.
Защо животът е така жесток,
защо ни дава той урок,
защо едни са тъй щастливи,
а други мрачни, завистливи.
Ще те чакам и копнея аз
да се завърнеш в някой късен час,
да почукаш ти на моята врата
и тихичко да влезнеш у дома.
Да приседнеш ти до моето легло
да целунеш моето чело,
устните ми с твойте да се слеят
и сърцата в унисон да пеят.
Ще ти простя каквото и да е,
защото е голямо моето сърце,
защото вярвам в любовта голяма
и не може тя да е измама.
Не преставам аз да си мечтая
и не вярвам, че това е края,
мойта обич е така голяма,
че ще стигне даже и за двама.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени