Тръгна си внезапно ти от мен

и почувствах вятъра студен

как нахлу във моето сърце

и разтрепериха се моите ръце.

Защо си тръгна, аз не зная

дали това на любовта е края,

дали ще се завърнеш ти при мен -

разкаян, тъжен, уморен.

Защо животът е така жесток,

защо ни дава той урок,

защо едни са тъй щастливи,

а други мрачни, завистливи.

Ще те чакам и копнея аз

да се завърнеш в някой късен час,

да почукаш ти на моята врата

и тихичко да влезнеш у дома.

Да приседнеш ти до моето легло

да целунеш моето чело,

устните ми с твойте да се слеят

и сърцата в унисон да пеят.

Ще ти простя каквото и да е,

защото е голямо моето сърце,

защото вярвам в любовта голяма

и не може тя да е измама.

Не преставам аз да си мечтая

и не вярвам, че това е края,

мойта обич е така голяма,

че ще стигне даже и за двама.