14 feb 2023, 23:33

Ще те обичам, но няма да те имам

  Poesía
683 0 0

Ще те обичам, но няма да те имам

ще те целувам само, че насън.

Може да изгарям аз отвътре

но ще бъда същата отвън.

 

И болката си не ще ти покажа 

ще мине някой ден, аз знам.

И сърцето в мене да  изгаря 

цигара ще запаля си от там.

 

Когато срещнеш ме в очите ми не гледай 

ще видиш вътре само любовта.

И двамата със тебе знаем,

че чака само някоя искра.

 

За грешките дошло е време да платим си,

нали сме грешници и двамата със теб.

А грешката голяма, тъй и не открихме 

която ни превърна в кубче лед. 

 

Но щом е писано със лихвите ще плащам

да бъдеш само истински щастлив.

Дори ръката твоя да не хващам 

поне ще знам, че един от двама ни е жив.

 

И от спомените наши поне един ти остави си,

не ги изтривай всичките, недей.

Новата любов когато в теб угасне 

от споменът на нашата се сгрей.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...