14.02.2023 г., 23:33

Ще те обичам, но няма да те имам

676 0 0

Ще те обичам, но няма да те имам

ще те целувам само, че насън.

Може да изгарям аз отвътре

но ще бъда същата отвън.

 

И болката си не ще ти покажа 

ще мине някой ден, аз знам.

И сърцето в мене да  изгаря 

цигара ще запаля си от там.

 

Когато срещнеш ме в очите ми не гледай 

ще видиш вътре само любовта.

И двамата със тебе знаем,

че чака само някоя искра.

 

За грешките дошло е време да платим си,

нали сме грешници и двамата със теб.

А грешката голяма, тъй и не открихме 

която ни превърна в кубче лед. 

 

Но щом е писано със лихвите ще плащам

да бъдеш само истински щастлив.

Дори ръката твоя да не хващам 

поне ще знам, че един от двама ни е жив.

 

И от спомените наши поне един ти остави си,

не ги изтривай всичките, недей.

Новата любов когато в теб угасне 

от споменът на нашата се сгрей.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....