Feb 14, 2023, 11:33 PM

Ще те обичам, но няма да те имам

  Poetry
680 0 0

Ще те обичам, но няма да те имам

ще те целувам само, че насън.

Може да изгарям аз отвътре

но ще бъда същата отвън.

 

И болката си не ще ти покажа 

ще мине някой ден, аз знам.

И сърцето в мене да  изгаря 

цигара ще запаля си от там.

 

Когато срещнеш ме в очите ми не гледай 

ще видиш вътре само любовта.

И двамата със тебе знаем,

че чака само някоя искра.

 

За грешките дошло е време да платим си,

нали сме грешници и двамата със теб.

А грешката голяма, тъй и не открихме 

която ни превърна в кубче лед. 

 

Но щом е писано със лихвите ще плащам

да бъдеш само истински щастлив.

Дори ръката твоя да не хващам 

поне ще знам, че един от двама ни е жив.

 

И от спомените наши поне един ти остави си,

не ги изтривай всичките, недей.

Новата любов когато в теб угасне 

от споменът на нашата се сгрей.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...