Ще те проспя като нищо, но сега...
Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана
Огън не пали!… Бумтя! Като циганската печка!
Сега не мога да съм дама…Сега съм ревлива…кат мечка…
ей тъй – без кърпа, сополива…от хълцането станах няма…
и малко съм глуха… всъщност…много – за двама!
Не ми говори! …стъпвам по терлици… и съм тиха
Стреляха думи в сърцето… сега... е поилка – за птици,
в крилете с забодени карфици и мираж е Небето –
от взиране станаха слепи и сега си лягат по светло.
Не ме търси и в Морето! – „водите си плисна”… абортира,
и от вчера насам… „на сухо” – все Те пере и, препира …
Душата ми – пробито „корито” – сега е „на котва”
от „ лодка за двама”… кърпят я – „резерва”за флота,
Сега съм сънлива…като мечка…вероятно – стръвница
Сънят ми – счупена клечка… но те върти – като спица –
кратък куплет – съставен от „Теб” и „Обичам” – и обратно,
на сън заеквам, и сричам, и се беся на всеки звук стократно.
Не ме буди – гладен е звярът заспал – ако ревна –
ще изпопадат звездите – под небосвод оголял, ако ревна –
ще зацвилят ветрове, душо скверна , а е рано да се мре…
"зимният сън" ми приляга – без Зима Пролет – е Нищо…
Ще те проспя – като нищо!
И ще се събудя напролет… гладна за Лято вероятно…
Но сега… съм сънлива… и тиха като сова – безшумната птица…
и много ронлива… като козя пътека… вървяна на обратно
сега съм водоравно заспала осмица, но „осмица” –
ще се събудя! – като нищо!
8 - то е число на безконечността, на вечността
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Едно късно благодаря, Люси! Трогна ме!
-
С голямо удоволствие прочетох, нищо че съм закъсняла. Чудесен стих , Рени, развълнува ме🌹🌼💐
-
Еси, за мен това е огромен комплимент. Благодаря ти от сърце!
-
С удоволствие се спирам при теб, Рени. Тази многопластова образност... просто не мога да й се наситя... Прегръщам те!
-
Благодаря,за прибирането в любими!
-
Благодаря, че постави в любими, Бърнс!
-
Пепи, Фреди, поласкана съм - Благодаря ви!
Вал, Приятелю скъп!! -
Рен, не смея да коментирам - просто нямам думи. Напоследък така се давя в твоите водопади, че дъх не мога да си поема, камо ли да ред да напиша. Ври някакъв казан в душата ти, това е ясно - мога само отдалеч да раздухвам огъня! Дерзай! Прегръдка!
-
Перфектно! Поздравления!
-
Почеркът ти и тук личи, Рени! Поздравления!
-
Руми, колко много ме трогна - благодаря!
-
Скъпа Рени, не знам от къде я намираш цялата тази образност, но толкова много ти отива! Отново съм във възторг! Аплодирам силно!
-
Радвате ме с посещение и думи, Иржи, Ели, Роби, Силве, Хари и Вили! Голямо благодаря!
-
Рени, при теб дълго стоя. Признавам, че често ми е трудно нещо да кажа. Ето и сега... пиша и трия. Радвам се, че имам възможността, чрез стиховете ти да се докосна до една красива душа, каквато е твоята.
-
Хубаво,Рени!
-
Почувствах те, Рени! Възхищението ми отдавна премина границата на словото ти и завладя силата на твоят дух и воля!
-
Споделям напълно казаното от Ели!...Прочетох с голям интерес и те поздравявам, Рени!...
-
Долавям самочувствие и категоричност, изразени по уникален начин.
Това е доста различен като стил и запомнящ се стих, Рени.
Доволна съм, че прочетох.
Поздрави! -
Толкова си многообразна,Рени...че и метафорите не те изчерпват,но де факто ти си всичко,и дори без ритъм ,стиховете ти впечатляват!!И бих добавила:
Защо не съм и аз поет,
поет като Ренета-
да сложа мисъл във конвейр
и..хоп,излиза разказ или куплети!!?/по Кр.Пишурка/ -
Невероятни сте, Наде, Гавраиле, Васе! Благодаря ви от сърце!
Силве! -
Удивена съм. Поздрави!
-
Мечка стръвница
сърце на лъвица
чувствата струни
орис "осмица". -
Каква ти сова, каква ти мечка....Лъвица си!
-
Благодаря, че коментирахте и поставихте в "любими",
Любо, отдавна си ми пожелал "знойно лято" - ще ти го разкажа скоро в стих!
Албенче, ще се събудя - като нищо, но коментарът ти е Нещо много - поезията трябва да е истинска, скарана съм с ритъм когато душата да разплитам - не пропускам да съм истинска.
Памела, добре дошла на страничката ми!
Влад, Приятелю - в чувствата горим или изстиваме, но накрая на пепел ги намираме - значи минават първо през жар...
Марианче, каквото мислим - първо е "образ, идея" - и словото след нея.
Станиславе, осмицата до крайност може да се обтяга, прав си - "осмицата" е обречена да бъде вечен "бродяга"
Марго, скъпа, думите ти ме сгряха! А имах нужда - и те, до мен поспряха!
Младене, благодаря, че си прочел и "съхранил"! -
Не мога да се наситя на поезията ти, Рени! Не мога!
-
Стихът е без коментар. Плаши ме осмицата. Ще си патиш много от нея, но по-важното е, че няма измъкване. Съчувствам ти,...
аз които пиша тъжно. -
Колко си истинска, Рени!... Непосредствена и неподправена... Грабна ме стихът ти! В любими отива... Прегръщам те! Събудѝ се...
-
Пожелавам знойно лято! Хубаво и много твое стихотворение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
