13.12.2017 г., 14:47 ч.

Ще те проспя като нищо, но сега... 

  Поезия » Друга
1047 10 29

Ще те проспя – като нищо, но сега…

 

Сега не идвай! Сега… ми се мълчи

Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –

с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –

от виното на татко пих – направо… от буркана

 

Огън не пали!… Бумтя! Като циганската печка!

Сега не мога да съм дама…Сега съм ревлива…кат мечка…

ей тъй – без кърпа, сополива…от хълцането станах няма…

и малко съм глуха… всъщност…много – за двама!

 

Не  ми говори! …стъпвам по терлици… и съм тиха

Стреляха думи в сърцето… сега... е поилка – за птици,

в крилете с забодени карфици и мираж е Небето –

от взиране станаха слепи и сега си лягат по светло.

 

Не ме търси и в Морето! – „водите си плисна”… абортира,

и от вчера насам… „на сухо” – все Те пере и, препира …  

Душата ми – пробито „корито” –  сега е „на котва”

от „ лодка за двама”… кърпят я – „резерва”за флота,

 

Сега съм сънлива…като мечка…вероятно – стръвница

Сънят ми – счупена клечка… но те върти – като спица  –

кратък куплет – съставен от „Теб” и „Обичам” – и обратно,

на сън заеквам, и сричам, и се беся на всеки звук стократно.

 

Не ме буди – гладен е звярът заспал – ако ревна –

ще изпопадат звездите – под небосвод оголял, ако ревна –

ще зацвилят ветрове, душо скверна , а е рано да се мре…

"зимният сън" ми приляга – без Зима Пролет – е Нищо…

Ще те проспя – като нищо!

 

И ще се събудя напролет… гладна за Лято вероятно…

Но сега… съм сънлива… и тиха като сова – безшумната птица…

и много ронлива… като козя пътека… вървяна на обратно

сега съм водоравно заспала осмица, но „осмица” –

ще се събудя! – като нищо!

 

8 - то е число на безконечността, на вечността

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Едно късно благодаря, Люси! Трогна ме!
  • С голямо удоволствие прочетох, нищо че съм закъсняла. Чудесен стих , Рени, развълнува ме🌹🌼💐
  • Еси, за мен това е огромен комплимент. Благодаря ти от сърце!
  • С удоволствие се спирам при теб, Рени. Тази многопластова образност... просто не мога да й се наситя... Прегръщам те!
  • Благодаря,за прибирането в любими!
  • Благодаря, че постави в любими, Бърнс!
  • Пепи, Фреди, поласкана съм - Благодаря ви!
    Вал, Приятелю скъп!!
  • Рен, не смея да коментирам - просто нямам думи. Напоследък така се давя в твоите водопади, че дъх не мога да си поема, камо ли да ред да напиша. Ври някакъв казан в душата ти, това е ясно - мога само отдалеч да раздухвам огъня! Дерзай! Прегръдка!
  • Перфектно! Поздравления!
  • Почеркът ти и тук личи, Рени! Поздравления!
  • Руми, колко много ме трогна - благодаря!
  • Скъпа Рени, не знам от къде я намираш цялата тази образност, но толкова много ти отива! Отново съм във възторг! Аплодирам силно!
  • Радвате ме с посещение и думи, Иржи, Ели, Роби, Силве, Хари и Вили! Голямо благодаря!
  • Рени, при теб дълго стоя. Признавам, че често ми е трудно нещо да кажа. Ето и сега... пиша и трия. Радвам се, че имам възможността, чрез стиховете ти да се докосна до една красива душа, каквато е твоята.
  • Хубаво,Рени!
  • Почувствах те, Рени! Възхищението ми отдавна премина границата на словото ти и завладя силата на твоят дух и воля!
  • Споделям напълно казаното от Ели!...Прочетох с голям интерес и те поздравявам, Рени!...
  • Долавям самочувствие и категоричност, изразени по уникален начин.
    Това е доста различен като стил и запомнящ се стих, Рени.
    Доволна съм, че прочетох.
    Поздрави!
  • Толкова си многообразна,Рени...че и метафорите не те изчерпват,но де факто ти си всичко,и дори без ритъм ,стиховете ти впечатляват!!И бих добавила:
    Защо не съм и аз поет,
    поет като Ренета-
    да сложа мисъл във конвейр
    и..хоп,излиза разказ или куплети!!?/по Кр.Пишурка/
  • Невероятни сте, Наде, Гавраиле, Васе! Благодаря ви от сърце!
    Силве!
  • Удивена съм. Поздрави!
  • Мечка стръвница
    сърце на лъвица
    чувствата струни
    орис "осмица".
  • Каква ти сова, каква ти мечка....Лъвица си!
  • Благодаря, че коментирахте и поставихте в "любими",
    Любо, отдавна си ми пожелал "знойно лято" - ще ти го разкажа скоро в стих!
    Албенче, ще се събудя - като нищо, но коментарът ти е Нещо много - поезията трябва да е истинска, скарана съм с ритъм когато душата да разплитам - не пропускам да съм истинска.
    Памела, добре дошла на страничката ми!
    Влад, Приятелю - в чувствата горим или изстиваме, но накрая на пепел ги намираме - значи минават първо през жар...
    Марианче, каквото мислим - първо е "образ, идея" - и словото след нея.
    Станиславе, осмицата до крайност може да се обтяга, прав си - "осмицата" е обречена да бъде вечен "бродяга"
    Марго, скъпа, думите ти ме сгряха! А имах нужда - и те, до мен поспряха!

    Младене, благодаря, че си прочел и "съхранил"!
  • Не мога да се наситя на поезията ти, Рени! Не мога!
  • Стихът е без коментар. Плаши ме осмицата. Ще си патиш много от нея, но по-важното е, че няма измъкване. Съчувствам ти,...
    аз които пиша тъжно.
  • Много силни образи и жарки чувства! Великолепен стих! Поздравления, Рени!
  • Колко си истинска, Рени!... Непосредствена и неподправена... Грабна ме стихът ти! В любими отива... Прегръщам те! Събудѝ се...
  • Пожелавам знойно лято! Хубаво и много твое стихотворение!
Предложения
: ??:??