Ще те проспя като нищо, но сега...
Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана
Огън не пали!… Бумтя! Като циганската печка!
Сега не мога да съм дама…Сега съм ревлива…кат мечка…
ей тъй – без кърпа, сополива…от хълцането станах няма…
и малко съм глуха… всъщност…много – за двама!
Не ми говори! …стъпвам по терлици… и съм тиха
Стреляха думи в сърцето… сега... е поилка – за птици,
в крилете с забодени карфици и мираж е Небето –
от взиране станаха слепи и сега си лягат по светло.
Не ме търси и в Морето! – „водите си плисна”… абортира,
и от вчера насам… „на сухо” – все Те пере и, препира …
Душата ми – пробито „корито” – сега е „на котва”
от „ лодка за двама”… кърпят я – „резерва”за флота,
Сега съм сънлива…като мечка…вероятно – стръвница
Сънят ми – счупена клечка… но те върти – като спица –
кратък куплет – съставен от „Теб” и „Обичам” – и обратно,
на сън заеквам, и сричам, и се беся на всеки звук стократно.
Не ме буди – гладен е звярът заспал – ако ревна –
ще изпопадат звездите – под небосвод оголял, ако ревна –
ще зацвилят ветрове, душо скверна , а е рано да се мре…
"зимният сън" ми приляга – без Зима Пролет – е Нищо…
Ще те проспя – като нищо!
И ще се събудя напролет… гладна за Лято вероятно…
Но сега… съм сънлива… и тиха като сова – безшумната птица…
и много ронлива… като козя пътека… вървяна на обратно
сега съм водоравно заспала осмица, но „осмица” –
ще се събудя! – като нищо!
8 - то е число на безконечността, на вечността
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
