12 ene 2005, 7:59

Ще те рисувам

  Poesía
1.3K 0 9
Ще те рисувам с вълнение жадувано
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се
и усмивката на устните атлазени.

Ще те рисувам с пръсти възхитени
в зимни дни със снежинки бели,
в летни нощи звездно осветени
и зелена ласкаво-ухаеща постеля.

ПП: Стихчето е родено в коментарите под друго мое в страниците на Откровения - Благодаря ви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравче! Много ми хареса!
  • Поздравления, меченце!
  • Благодаря, Марги!
    Уважението е взаимно
  • Съжалявам Вики... Не се получи това което желаех...
    Нищо, следващия път
    Поздрави!

    Ще нарисувам цвете алено.
    В стеблото му, сърце ще нарисувам.
    Сърцето с пръсти ще рисувам - галещи,
    да затупти, да търси и жадува.
    Ще го целуна, за да оживее,
    а после и звезди ще нарисувам.
    В самотни нощи с вятърът ще пее,
    а нотите... само ще нарисува

  • Благодаря, Пепина!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...