Jan 12, 2005, 7:59 AM

Ще те рисувам

  Poetry
1.3K 0 9
Ще те рисувам с вълнение жадувано
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се
и усмивката на устните атлазени.

Ще те рисувам с пръсти възхитени
в зимни дни със снежинки бели,
в летни нощи звездно осветени
и зелена ласкаво-ухаеща постеля.

ПП: Стихчето е родено в коментарите под друго мое в страниците на Откровения - Благодаря ви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравче! Много ми хареса!
  • Поздравления, меченце!
  • Благодаря, Марги!
    Уважението е взаимно
  • Съжалявам Вики... Не се получи това което желаех...
    Нищо, следващия път
    Поздрави!

    Ще нарисувам цвете алено.
    В стеблото му, сърце ще нарисувам.
    Сърцето с пръсти ще рисувам - галещи,
    да затупти, да търси и жадува.
    Ще го целуна, за да оживее,
    а после и звезди ще нарисувам.
    В самотни нощи с вятърът ще пее,
    а нотите... само ще нарисува

  • Благодаря, Пепина!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...