12 янв. 2005 г., 07:59

Ще те рисувам

1.3K 0 9
Ще те рисувам с вълнение жадувано
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се
и усмивката на устните атлазени.

Ще те рисувам с пръсти възхитени
в зимни дни със снежинки бели,
в летни нощи звездно осветени
и зелена ласкаво-ухаеща постеля.

ПП: Стихчето е родено в коментарите под друго мое в страниците на Откровения - Благодаря ви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравче! Много ми хареса!
  • Поздравления, меченце!
  • Благодаря, Марги!
    Уважението е взаимно
  • Съжалявам Вики... Не се получи това което желаех...
    Нищо, следващия път
    Поздрави!

    Ще нарисувам цвете алено.
    В стеблото му, сърце ще нарисувам.
    Сърцето с пръсти ще рисувам - галещи,
    да затупти, да търси и жадува.
    Ще го целуна, за да оживее,
    а после и звезди ще нарисувам.
    В самотни нощи с вятърът ще пее,
    а нотите... само ще нарисува

  • Благодаря, Пепина!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...