12 янв. 2005 г., 07:59

Ще те рисувам

1.3K 0 9
Ще те рисувам с вълнение жадувано
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се
и усмивката на устните атлазени.

Ще те рисувам с пръсти възхитени
в зимни дни със снежинки бели,
в летни нощи звездно осветени
и зелена ласкаво-ухаеща постеля.

ПП: Стихчето е родено в коментарите под друго мое в страниците на Откровения - Благодаря ви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравче! Много ми хареса!
  • Поздравления, меченце!
  • Благодаря, Марги!
    Уважението е взаимно
  • Съжалявам Вики... Не се получи това което желаех...
    Нищо, следващия път
    Поздрави!

    Ще нарисувам цвете алено.
    В стеблото му, сърце ще нарисувам.
    Сърцето с пръсти ще рисувам - галещи,
    да затупти, да търси и жадува.
    Ще го целуна, за да оживее,
    а после и звезди ще нарисувам.
    В самотни нощи с вятърът ще пее,
    а нотите... само ще нарисува

  • Благодаря, Пепина!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...