Ще тичам бос през тръните към тебе

4 ago 2011, 12:11

Poesía » De amor

575 0 3

с нозе, окървавени от скалите...

Не ще се спирам, даже за да гребна

вода от извор – жажда да заситя.

Ще се препъвам в синури високи,

ще си проправям път с ръце издрани...

И ще преплувам вирове дълбоки,

докато стигна тук - без дъх останал...

Ще се поспра задъхан пред вратата...

И като вятър бурен ще проникна.

А после ще притихна във косата ти,

докато славей утрото повика...

1/8/2011

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

finaltouch (Георги Ванчев)

2011-08-05T11:35:55+03:00

Радвам се, че ви хареса! Благодаря за сърдечната оценка!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-08-04T19:36:07+03:00

"А после ще притихна в косите ти..."Прекрасно!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-08-04T13:01:25+03:00

Все си мислех, че няма какво повече да ме впечатли в любовен стих,
но ето, че можело!Браво, Жоре!Страхотно е!Поздрав!