4 авг. 2011 г., 12:11

Ще тичам бос през тръните към тебе

805 0 3

 

 

 

Ще тичам бос през тръните към тебе

с нозе, окървавени от скалите...

Не ще се спирам, даже за да гребна

вода от извор – жажда да заситя.

 

Ще се препъвам в синури високи,

ще си проправям път с ръце издрани...

И ще преплувам вирове дълбоки,

докато стигна тук - без дъх останал...

 

Ще се поспра задъхан пред вратата...

И като вятър бурен ще проникна.

А после ще притихна във косата ти,

докато славей утрото повика...

 

1/8/2011

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...