Ще тичам бос през тръните към тебе
800
0
3
Ще тичам бос през тръните към тебе
с нозе, окървавени от скалите...
Не ще се спирам, даже за да гребна
вода от извор – жажда да заситя.
Ще се препъвам в синури високи,
ще си проправям път с ръце издрани...
И ще преплувам вирове дълбоки,
докато стигна тук - без дъх останал...
Ще се поспра задъхан пред вратата...
И като вятър бурен ще проникна.
А после ще притихна във косата ти,
докато славей утрото повика...
1/8/2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
