Aug 4, 2011, 12:11 PM

Ще тичам бос през тръните към тебе

  Poetry » Love
806 0 3

 

 

 

Ще тичам бос през тръните към тебе

с нозе, окървавени от скалите...

Не ще се спирам, даже за да гребна

вода от извор – жажда да заситя.

 

Ще се препъвам в синури високи,

ще си проправям път с ръце издрани...

И ще преплувам вирове дълбоки,

докато стигна тук - без дъх останал...

 

Ще се поспра задъхан пред вратата...

И като вятър бурен ще проникна.

А после ще притихна във косата ти,

докато славей утрото повика...

 

1/8/2011

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....