Aug 4, 2011, 12:11 PM

Ще тичам бос през тръните към тебе

  Poetry » Love
799 0 3

 

 

 

Ще тичам бос през тръните към тебе

с нозе, окървавени от скалите...

Не ще се спирам, даже за да гребна

вода от извор – жажда да заситя.

 

Ще се препъвам в синури високи,

ще си проправям път с ръце издрани...

И ще преплувам вирове дълбоки,

докато стигна тук - без дъх останал...

 

Ще се поспра задъхан пред вратата...

И като вятър бурен ще проникна.

А после ще притихна във косата ти,

докато славей утрото повика...

 

1/8/2011

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...