3 feb 2016, 7:57

Ще търся забравени спомени

  Poesía » Otra
729 1 3

А стария бряст под терасата

навява на детските спомени, 

ще дам топлината на вятъра, 

за да се присвия до клоните. 

 

И ще се промъкна сред тъмното, 

за да пропълзя до терасата,

като птица - ще вдишам от въздуха,

за да ги видя след залеза.

 

Ще жертвам до капка сълзите си, 

очите да станат малинови, 

и ще се изгубя във дните - 

да търся забравено минало ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

На баба Лора и дядо Димо, които обичах безкрайно на безкрайна степен.

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Митко! И аз съм от Берковица! Там израснах, но не съм ходил от двадесет години! Продължавай да пишеш! Ако не ти е ясно нещо ми пиши!
  • Красива образност!
  • Харесах. Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...