А стария бряст под терасата
навява на детските спомени,
ще дам топлината на вятъра,
за да се присвия до клоните.
И ще се промъкна сред тъмното,
за да пропълзя до терасата,
като птица - ще вдишам от въздуха,
за да ги видя след залеза.
Ще жертвам до капка сълзите си,
очите да станат малинови,
и ще се изгубя във дните -
да търся забравено минало ...
© Димитър Димчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
