„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „

„Тъга“ от Katia Kremser

ЩЕ ВЪЗКРЪСНА

Никой не е коленичил пред мен с пръстен в ръка,

не е изричал онези думи заветни с огнена страст.

Никой не ми е поднасял букет от уханни цветя

с думи божествени, що имат най-силната власт.

Но знаех какво е мъка и в мъката какво е любов,

какво е болка и от болките как рани кървят,

какво е труд и че в труда животът ще е суров

до припадък и будене, защото пред тебе е път...

Не зная какво са ресторанти, скъпи питиета.

Не съм преминавала родните ни граници.

„От бедно селско семейство...“ и с досиета,

бедна беше и на децата ми „циганската баница“.

Сега те в друг, различен от онзи, свят живеят

и ненавиждат всичко направено от мен.

А аз ги учех на добрина, любов, да копнеят,

но в новия свят всичко в тях бе сломено.

На Аза им изникнаха за мен непознати крила.

С тях те по новому, по единично оцеляват.

Усет нов им е нужен да покоряват света.

Какво съм аз? - Ненужна, изгниваща плява...

Смъртта ще сложи на пръста ми бледен своя,

красиво гравиран с любов, Божествен пръстен...

Най-уханните цветя ще ме покриват цяла...

И, може би, за щастие при Него ще възкръсна...

01 02 2020