„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „
„Тъга“ от Katia Kremser
ЩЕ ВЪЗКРЪСНА
Никой не е коленичил пред мен с пръстен в ръка,
не е изричал онези думи заветни с огнена страст.
Никой не ми е поднасял букет от уханни цветя
с думи божествени, що имат най-силната власт.
Но знаех какво е мъка и в мъката какво е любов,
какво е болка и от болките как рани кървят,
какво е труд и че в труда животът ще е суров
до припадък и будене, защото пред тебе е път...
Не зная какво са ресторанти, скъпи питиета.
Не съм преминавала родните ни граници.
„От бедно селско семейство...“ и с досиета,
бедна беше и на децата ми „циганската баница“.
Сега те в друг, различен от онзи, свят живеят
и ненавиждат всичко направено от мен.
А аз ги учех на добрина, любов, да копнеят,
но в новия свят всичко в тях бе сломено.
На Аза им изникнаха за мен непознати крила.
С тях те по новому, по единично оцеляват.
Усет нов им е нужен да покоряват света.
Какво съм аз? - Ненужна, изгниваща плява...
Смъртта ще сложи на пръста ми бледен своя,
красиво гравиран с любов, Божествен пръстен...
Най-уханните цветя ще ме покриват цяла...
И, може би, за щастие при Него ще възкръсна...
01 02 2020
© Надежда Борисова All rights reserved.