23 jun 2011, 7:08

Щедрост

1.2K 0 18

Отключих на сърцето си хазната,

изсипах щедро скътаното злато –

на „ближните” прочувствено раздавах

и разпилявах,

и разпилявах...

 

Разливах с пълни шепи светлината

от слънчевия извор на душата,

на всички с радост пътя осветявах

и ослепявах,

и ослепявах...

 

Дарих дори последната си риза

и то по време на жестока криза!

Сега със изненада наблюдавам,

как обеднявам,

и ослепявам...

 

А Господ беше казал:

”Дай едната на ближния” –

но ако имаш две...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...