Jun 23, 2011, 7:08 AM

Щедрост

1.2K 0 18

Отключих на сърцето си хазната,

изсипах щедро скътаното злато –

на „ближните” прочувствено раздавах

и разпилявах,

и разпилявах...

 

Разливах с пълни шепи светлината

от слънчевия извор на душата,

на всички с радост пътя осветявах

и ослепявах,

и ослепявах...

 

Дарих дори последната си риза

и то по време на жестока криза!

Сега със изненада наблюдавам,

как обеднявам,

и ослепявам...

 

А Господ беше казал:

”Дай едната на ближния” –

но ако имаш две...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...