Jun 23, 2011, 7:08 AM

Щедрост

1.2K 0 18

Отключих на сърцето си хазната,

изсипах щедро скътаното злато –

на „ближните” прочувствено раздавах

и разпилявах,

и разпилявах...

 

Разливах с пълни шепи светлината

от слънчевия извор на душата,

на всички с радост пътя осветявах

и ослепявах,

и ослепявах...

 

Дарих дори последната си риза

и то по време на жестока криза!

Сега със изненада наблюдавам,

как обеднявам,

и ослепявам...

 

А Господ беше казал:

”Дай едната на ближния” –

но ако имаш две...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...