23 июн. 2011 г., 07:08

Щедрост

1.2K 0 18

Отключих на сърцето си хазната,

изсипах щедро скътаното злато –

на „ближните” прочувствено раздавах

и разпилявах,

и разпилявах...

 

Разливах с пълни шепи светлината

от слънчевия извор на душата,

на всички с радост пътя осветявах

и ослепявах,

и ослепявах...

 

Дарих дори последната си риза

и то по време на жестока криза!

Сега със изненада наблюдавам,

как обеднявам,

и ослепявам...

 

А Господ беше казал:

”Дай едната на ближния” –

но ако имаш две...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...