23.06.2011 г., 7:08

Щедрост

1.2K 0 18

Отключих на сърцето си хазната,

изсипах щедро скътаното злато –

на „ближните” прочувствено раздавах

и разпилявах,

и разпилявах...

 

Разливах с пълни шепи светлината

от слънчевия извор на душата,

на всички с радост пътя осветявах

и ослепявах,

и ослепявах...

 

Дарих дори последната си риза

и то по време на жестока криза!

Сега със изненада наблюдавам,

как обеднявам,

и ослепявам...

 

А Господ беше казал:

”Дай едната на ближния” –

но ако имаш две...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...