Отключих на сърцето си хазната,
изсипах щедро скътаното злато –
на „ближните” прочувствено раздавах
и разпилявах,
и разпилявах...
Разливах с пълни шепи светлината
от слънчевия извор на душата,
на всички с радост пътя осветявах
и ослепявах,
и ослепявах...
Дарих дори последната си риза
и то по време на жестока криза!
Сега със изненада наблюдавам,
как обеднявам,
и ослепявам...
А Господ беше казал:
”Дай едната на ближния” –
но ако имаш две...
© Ваня Иванова Всички права запазени