16 nov 2013, 21:39

Щил 

  Poesía
1739 2 12


Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...

Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно
със наметки от паячноткани дантели,
бръснещ с пяна от лепкава луга нехайно
водораслите, мидени устни оплели.

Все тревожа света ти (в гърдите у ляво),
подреден и стерилнен, в дребнавости вкопчен. 
И трасирам ума ти в задъхана лава,
такелажа на вените сплитам на снопче.

Укротен, този вятър зад сто катинара,
ще е вял пацифист насред бойната схватка,
тъжен, болен врабец посред житни хамбари,
калиграфия в треморен луд отпечатък...

Ще съм кротка (в съня си). Повярвай, че мога...
(Ветрен дух пакостлив, укротен в зоопарка.)
Ще съм бриз. Ще съм щил. Ще съм сянка на огън...
Аз... Кълна се! Сериозна съм. Като инфаркта.


© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, и аз мисля, че мястото ти е отново тук. А това, че познаваш Най-великото на нашата земна Природа - Великото море - личи отвсякъде. Затова - Върни се!
  • Денсса, убийствено липсваш !
  • Много ми хареса изказа и описанията!
  • знам, че си заслужава, ако не - ще си го заслужи!!!
  • Хей, момиче, ще ме докараш до инфаркт! Как може да имаш толкова страхотна лексика? Невероятна си!!! Поздрави!
  • Направо си вихрушка!
  • Развихрила си се тук неудържимо - каква образност и сила!!!
    Браво!
  • Харесва ми поезията ти, начина ти на изразяване и изобщо стила ти.
    Поздравления!
  • астматично издишам небесни полени...

    Силно и готино пишеш, Дениса!
  • Укротен, този вятър зад сто катинара,
    ще е вял пацифист насред бойната схватка,
    тъжен, болен врабец посред житни хамбари,
    калиграфия в треморен луд отпечатък...

    Вярвам ти! И ... съм съвсем сериозна. Поздравления за невероятната образност.
  • Хм даа, ще ти повярва, сигурно.... , ако не те е чел...
  • Ах,този вятър...
    С него ни е зле.
    Без него пък животът става скучен.
    Светът е дом на всички ветрове,
    но само на бездомните се случва
    да съхранят под свойта голота
    на вятъра дъха съвсем безплатно...
Propuestas
: ??:??