Щил
Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно
със наметки от паячноткани дантели,
бръснещ с пяна от лепкава луга нехайно
водораслите, мидени устни оплели.
Все тревожа света ти (в гърдите у ляво),
подреден и стерилнен, в дребнавости вкопчен.
И трасирам ума ти в задъхана лава,
такелажа на вените сплитам на снопче.
Укротен, този вятър зад сто катинара,
ще е вял пацифист насред бойната схватка,
тъжен, болен врабец посред житни хамбари,
калиграфия в треморен луд отпечатък...
Ще съм кротка (в съня си). Повярвай, че мога...
(Ветрен дух пакостлив, укротен в зоопарка.)
Ще съм бриз. Ще съм щил. Ще съм сянка на огън...
Аз... Кълна се! Сериозна съм. Като инфаркта.
© Дениса Деливерска All rights reserved.
