Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно
със наметки от паячноткани дантели,
бръснещ с пяна от лепкава луга нехайно
водораслите, мидени устни оплели.
Все тревожа света ти (в гърдите у ляво),
подреден и стерилнен, в дребнавости вкопчен.
И трасирам ума ти в задъхана лава,
такелажа на вените сплитам на снопче. ...