Не искам да спра и няма да спра -
упорит съм аз като муле.
Не искам да срещна отново смъртта -
"Кво ми се толкова пулиш?"
Не ме ли познаваш, или сега
тепърва ще ме разучаваш.
Спасих ти живота, дарих радостта,
а ти ме със нож нараняваш.
Що за майка си - питам се все.
Да ме беше убила тогава...
Да беше оставила свойто дете
на някой препълнена гара.
Ама ти като мене проклета си, знам -
живота ми пак ще съсипваш.
Ожени ме, сиреч остави ме сам
без любов, без мечти... без да питаш!
© Аз Todos los derechos reservados