badema (Аз) badema (Аз)
4
Aug 18, 2007, 10:55 PM

Що за майка си?

  Poetry
691 0 5


Не искам да спра и няма да спра -
упорит съм аз като муле.
Не искам да срещна отново смъртта -
"Кво ми се толкова пулиш?"


Не ме ли познаваш, или сега
тепърва ще ме разучаваш.
Спасих ти живота, дарих радостта,
а ти ме със нож нараняваш.


Що за майка си - питам се все.
Да ме беше убила тогава...
Да беше оставила свойто дете
на някой препълнена гара.


Ама ти като мене проклета си, знам -
живота ми пак ще съсипваш.
Ожени ме, сиреч остави ме сам
без любов, без мечти... без да питаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0