8 mar 2015, 16:29

Щом имаш право да говориш

  Poesía
918 0 5

когато в крайна сметка 

се окажеш жертвата наистина

парадоксалното зашива твоята уста

макар че виждаш

правилна е слабата ти истина

изяжда твоя глас

властта на мисълта

когато

оправдано можеш да се защитиш

и имаш право да говориш

ти мълчиш

защо?

 

в едната си ръка държиш 

езика си

а в другата е болката

под формата на саможертвения нож

умират думите

ехтящи в голите ти кокали

оглозгани

от хищните лъжи

поглеждаш пумата

в безсмислено горящите очи

за истина

умират думите

умират другите

и само ти изглежда че боли

 

какво си бил

и чувствал ли си милост искрена

щом дишаш

щом сега си жив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С внимание да не я кондиционирам по един или друг начин, отбелязвам и потвърждавам, че тя има фина и ценна чувствителност, творческа натура, интелигентност, и добра нравствена основа. Апропо, както беше отбелязал преди време, Мисана, творческата натура предполага и терзания.
  • Може би съветите ти са правилни, Фабер. Ти винаги си ценял старанието на Северина да пише една по-различна поезия и то на крехка възраст и приветствам твоята подкрепа. Знаеш отлично, че това е причината тя да има и моята подкрепа. Аз не смея да давам съвети как да се пише поезия. Бих казал най-простичко така - това е божа работа. Нека Северина си пише, както я води сърцето. Времето ще реши въпроса стойностно ли е написаното от нея. Аз повтарям - това стихотворение определено ми хареса. То е изцяло написано в нейния стил. Наистина си признавам най-чистосърдечно, че не ми е ясно значението на комбинацията от думи - "саможертвен нож". Буквално това би следвало да означава нож, който сам принася себе си в жертва. Ясно ми обаче, е какво е жертвен нож. Може би Северина е искала да обозначи жертвения нож отреден за притежателя си, като "саможертвен нож". Това обаче е вече разсъдъчно.
  • <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-43624743.html"><img src="http://s.rimg.info/852e55aadea23375e93423ae446252af.gif" ></a>
  • "в едната си ръка държиш
    езика си
    а в другата е болката
    под формата на саможертвения нож
    умират думите"

    Мисана, според мен едно от затрудненията идва от това, че напр. не се разбира със сигурност от граматиката дали "болката е под формата на саможертвения нож", или "под формата на саможертвения нож умират думите". Може да се правят някои интерпретации, но се чудя дали пак да не дам съвет на уважаемата Северина като пише стихотворения да не разчита само на спонтанност и на личното си удоволетворение и облекчение, така да се каже, от текста, който е сътворила. Тя би трябвало да може да излиза - не изцяло, от своята субективност, и да подглежда това, което е написала отсрани, вкл. и през очите на вероятните читатели. Това не значи да се съобразява прекалено с чуждото възприятие и възможно мнение, но просто да съвмести в достатъчна степен своята субективна художественост с реалността. Това е необходимо, защото поетите не са сами в света, а ако се самопреценяват като такива (сами)и не се съобразяват с другите, тогава може и да не представят произведенията си - те да бъдат за самите тях или за изкуството (лартпурлатизъм! )

    Оф топик: Даниелова, преди няколко дни по стечение на обстоятелствата бях на лекцията на френския психоаналитик и психиатър проф. Ален Вание, която изнесе в Нац. художествена академия (входът беше свободен) в София.Темата беше "Психоанализа, изкуство, образ" Професорът представи различни картини. Една от тях беше "Пристанището в Делфт"(или "Изглед от Делфт" на Вермеер. От тази картина, и по специално от един детайл в нея, особено се е впечатлил Марсел Пруст и в свое произведение и е отделил важно място чрез философско-метафизично разсъждение. Този детайл от картината е <a href="http://elligo.ru/wp-content/uploads/2012/10/vermeerdelft2-e1349692050117.jpeg"> една жълта стена - в дясно от центъра на часта, която представям туку от картината, от центъра - в дясно</a> Просто отразявам това, като любопитен факт - понеже се впечатлих и от картината (от детайла), и от текста на Пруст. Вие знаете ли я тази картина? Поздрав!
  • Интересен и бих казал сдържано емоционален текст. Единствената ми неяснота по него е т.нар. "саможертвен нож". Явно мисълта ми не е дорасла, за да дешифрира тази енигма.

    Поздрав, Ина и честит 8 март от мен! Желая ти здраве и успехи!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...