Щом имаш право да говориш
когато в крайна сметка
се окажеш жертвата наистина
парадоксалното зашива твоята уста
макар че виждаш
правилна е слабата ти истина
изяжда твоя глас
властта на мисълта
когато
оправдано можеш да се защитиш
и имаш право да говориш
ти мълчиш
защо?
в едната си ръка държиш
езика си
а в другата е болката
под формата на саможертвения нож
умират думите
ехтящи в голите ти кокали
оглозгани
от хищните лъжи
поглеждаш пумата
в безсмислено горящите очи
за истина
умират думите
умират другите
и само ти изглежда че боли
какво си бил
и чувствал ли си милост искрена
щом дишаш
щом сега си жив
© Северина Даниелова All rights reserved.
Апропо, както беше отбелязал преди време, Мисана, творческата натура предполага и терзания.
на Вермеер. От тази картина, и по специално от един детайл в нея, особено се е впечатлил Марсел Пруст и в свое произведение и е отделил важно място чрез философско-метафизично разсъждение. Този детайл от картината е <a href="http://elligo.ru/wp-content/uploads/2012/10/vermeerdelft2-e1349692050117.jpeg"> една жълта стена - в дясно от центъра на часта, която представям туку от картината, от центъра - в дясно</a> Просто отразявам това, като любопитен факт - понеже се впечатлих и от картината (от детайла), и от текста на Пруст. Вие знаете ли я тази картина? Поздрав!