когато в крайна сметка
се окажеш жертвата наистина
парадоксалното зашива твоята уста
макар че виждаш
правилна е слабата ти истина
изяжда твоя глас
властта на мисълта
когато
оправдано можеш да се защитиш
и имаш право да говориш
ти мълчиш
защо?
в едната си ръка държиш
езика си
а в другата е болката
под формата на саможертвения нож
умират думите
ехтящи в голите ти кокали
оглозгани
от хищните лъжи
поглеждаш пумата
в безсмислено горящите очи
за истина
умират думите
умират другите
и само ти изглежда че боли
какво си бил
и чувствал ли си милост искрена
щом дишаш
щом сега си жив
© Северина Даниелова Всички права запазени