Учудваш се, че още се завръщам
като немирен вятър с вечерта.
И всеки сън отново се превръща
във жаден танц на тръпнещи тела.
Защото след неволните заблуди
успяваш да излъжеш своя ден.
Възкръсва споменът... И после чудо.
Възражда се коравото сърце.
Да, странно е, че мога да обичам,
напук на всички мъдри правила.
Животът ми забраните отрича,
когато е любов и свобода. ...