Щом навън вали
Учудваш се, че още се завръщам
като немирен вятър с вечерта.
И всеки сън отново се превръща
във жаден танц на тръпнещи тела.
Защото след неволните заблуди
успяваш да излъжеш своя ден.
Възкръсва споменът... И после чудо.
Възражда се коравото сърце.
Да, странно е, че мога да обичам,
напук на всички мъдри правила.
Животът ми забраните отрича,
когато е любов и свобода.
Тъгуваш ли, поискай ме от лятото.
Очите ми търси в потаен миг.
Аз ще отлитам с полета на ятото,
но ще се връщам...
Щом навън вали.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Браво!
