danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
9.11.2011 г., 21:33 ч.

Щом навън вали 

  Поезия » Любовна
824 0 11

Учудваш се, че още се завръщам

като немирен вятър с вечерта.

И всеки сън отново се превръща

във жаден танц на тръпнещи тела.

 

Защото след неволните заблуди

успяваш да излъжеш своя ден.

Възкръсва споменът... И после чудо.

Възражда се коравото сърце.

 

Да, странно е, че мога да обичам,

напук на всички мъдри правила.

Животът ми забраните отрича,

когато е любов и свобода.

 

Тъгуваш ли, поискай ме от лятото.

Очите ми търси в потаен миг.

Аз ще отлитам с полета на ятото,

но ще се връщам...

                              Щом навън вали.

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??